Видове счетоводство

Счетоводството според организацията на отчитане може да бъде:

  • Едностранно счетоводство — може да се прилага само от предприятия на еднолични търговци, които са малки предприятия (чл. 32, ал. 4 от Закона за счетоводството);
  • Двустранно счетоводство.

Разликата е, че при едностранното счетоводство се водят регистри, при които се посочва изменението в даден отчетен обект без да се посочва свързаното изменение в резултат на сделка или операция в друг отчетен обект, както е при двустранното (двойно) счетоводство. Например в книгата за материалните запаси закупените през периода стоки се вписват без да се посочва намаление на паричните средства (или увеличение на задължението към доставчика).

Според потребителите на информация и други признаци счетоводството се подразделя на финансово и управленско.

История

Счетоводството е с хилядолетна история. Най-ранните счетоводни записи, които водят началото си отпреди повече от 7000 години, са открити в Месопотамия. Хората от това време са използвали примитивни счетоводни способи, за да записват количеството добита реколта от зърно и броя на добитъка. През вековете счетоводството се развива и усъвършенства с развитието на стопанската дейност.

Създател на първата книга по счетоводство — „Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите“ („Summa de arithmetica, geometrica, proportioni et proportionalita“), е Лука Пачиоли. В книгата се съдържа отделна глава „Трактат за сметките и записванията“ („Particularis de Computis et Scripturis“), в който за пръв път се описва Венецианската счетоводна система.

Счетоводството в България е пренесено от Дубровнишката и Цариградската школа през 19 век. Първата българска книга по счетоводство е дело на братята Стоян и Христо Караминкови и се нарича „Диплография, или как да се държат търговските книги“, издадена през 1850 г. в Цариград. За първи път счетоводството се преподава като учебна дисциплина в Търговската гимназия в Свищов през 1884 г.20110525095104_9062

Същност на счетоводството

В днешно време счетоводството често се описва като „езикът на бизнеса“, тъй като е средството за представяне на отчетна финансова информация за активите, пасивите, капитала, приходите и разходите и паричните потоци на дадено предприятие, която информация може да се използва от различни групи от хора – потребители на информация, за вземане на икономически решения.

Счетоводството в пазарни условия се диференцира на два клона: управленско счетоводство и финансово счетоводство. Управленското счетоводство (management accounting) e насочено към създаване и анализиране на информация за вътрешнофирмени нужди: тя се използва от ръководството на предприятието за вземане на решения, планиране, контрол и оценка на постигнатите резултати от дейността. Счетоводството, което е насочено към изготвянето на финансови отчети за ползване от външните потребители на информация, извън предприятието, се нарича финансово счетоводство (financial accounting). Сред външните потребители са доставчици, клиенти, кредитори, държавни органи, собственици, персонал, потенциални инвеститори, одитори, финансови анализатори, икономисти. Тъй като тези потребители имат различни информационни потребности, e необходимо счетоводната информация да бъде структурирана по определен начин, затова изготвянето и представянето на финансови отчети е обект на нормативно регулиране за разлика от управленското счетоводство.

Описание

Счетоводството е систематично регистриране, периодично представяне във финансови отчети и анализ на сделките на предприятието в паричен израз. То се осъществява при спазването на определени правила, наричани често Общоприети счетоводни принципи (Generally Accepted Accounting Principles). Счетоводството позволява на дадена компания да анализира финансовите си резултати от бизнеса въз основа на различни показатели като например нетната печалба (печалбата за периода).budget calculation